Връх Копрен, хижата, водопадите и еко пътеката…

2006-та, връх Копрен на здрач, първата ни среща …

02.09.2006г. така видях Копрен първият път.

02.09.2006г. така видях Копрен първият път, зум…

Връх Копрен на другия ден, огрян от сутрешното слънце…

Копрен, има нещо магнетично, много близък и недостъпен едновременно…

Връх „Три чуки“, така се вижда от еко пътеката…

Три чуки, отново …

Копрен, поглед от поляната под Три чуки …

Поляната над еко пътеката, Три чуки в дъното…

Три чуки, с малък зум…

Водопад „Дуршин “ – първа среща вече почти мрак …

Голямият водопад, доста се полутахме, но успяхме да го намерим …

Карта на еко пътеките, над паркинга срещу хижата, пътеката започва зад табелата …

Връх Миджур, този път през хижа „Горски Рай“.

31.07.2010

Хижа „Горски Рай“, дали името отговаря напълно на имиджа, който се изгражда в последно време?

Трудно мога да отговоря на този въпрос. Всъщност, бях се заредил с много хубави отзиви, и вероятно по тази причина останах малко разочарован. Представата ми за хижарски дух, изобщо не се покрива с видяното и преживяното през нощта. Представете си препускащи и бибипкащи джипове и четириколесни мотоциклети, които всеки момент могат да връхлетят върху палатката Ви… и всичко това в късна доба 4:30 часа …

Но нейсе,  всичко лошо се забравя.

Приятно изненадан бях от липсата на битови отпадъци, по пътеката през резервата, до билото.  За съжаление настроението ми да снимам бе в точката на замръзване след безсънната нощ, пък имаше и мъгла. В малките моменти на що-годе видимост, трябваше да крачиме дружно, и на задъхващото се тяло, изобщо не му бе до снимки.

За направените снимки пък, ще трябва да разуча интерфейса за  качване.